Лична страница на Николай Павлов

Докладът е публикуван в сборник с доклади от юбилейна научна конференция по случай 25-годишнината на катедра „Национална и регионална сигурност” – УНСС, проведена през м.ноември 2015 г. Представен е концептуален модел за управление на научните изследвания в областта на сигурността и отбраната на национално ниво. Обосновава се създаването на независима и деполитизирана Държавна агенция за научни изследвания към Министерския съвет.

Статията е публикувана в сп.Общество и право, бр.3, 2016г. Анализират се правните възможности за усъвършенстване управлението на научните изследвания с цел повишаване независимостта на научните организации в България. Формулират се основи на модерен модел на държавно управление, при който науката не е подчинена, а е равнопоставена на политиката.

Статията е публикувана в сборник с доклади от международната научна конференция „Самотните терористи като нова заплаха за сигурността”, издаден през 2015 г. от холандското академично издателство IOS Press. В статията се прави критичен анализ на анти-терористичната политика на ЕС в контекста на нарастващия брой терористични актове от „самотни вълци” в Европа. Основна теза е, че най-слабото място в европейската политика е идеологията. Поради криворазбрана политическа коректност, ЕС не е способен да води адекватна идеологическа борба срещу ислямизма, което подрива и усилията за общоевропейска анти-терористична политика.

Статията е публикувана в сп.Икономически и социални алтернативи № 4, 2015 г. В нея се анализират научните изследвания в областта на на­ционалната сигурност и отбраната като специфично публично благо, което се оси­гурява основно от публичния сектор. Пред­лага се легална дефиниция на термина „на­учни изследвания” и се дефинират предели­те на научните изследвания в областта на националната сигурност и отбраната. Определя се публичният сектор за научни изследвания в областта на националната сигурност и отбраната в Република Бълга­рия и се предлага ново управленско решение за сектора.

Статията е публикувана в сп.Международни отношения, бр.4, 2015 г. В нея се дефинира международната среда за развитието на научните изследвания в областта на сигурността и отбраната в Република България. Определят се основните компетентни институции в ЕС и НАТО. Критично се анализират актуалните за България проблеми на международното научно-технологично сътрудничество в областта на сигурността и отбраната. Тезата е, че понастоящем в ЕС и НАТО е налице много благоприятна международна среда за развитие на националните научни изследвания в областта на сигурността и отбраната, но поради системни проблеми в държавното управление благоприятните възможности не се използват пълноценно. Предлага се решение в рамките на концептуален модел за добро управление на научните изследвания в областта на сигурността и отбраната в Република България.

Статията е публикувана в международното научно списание European Foreign Affairs Review no.1, 2015. Целта на статията е да допринесе за засилване на концептуалните и теоретични основи на Европейската политика за управление на кризи. Основната теза е, че Европейската политика за управление на кризи няма солидни идеологически основи. Подлага се на критика либералният  метод за идеологическа обосновка, който преекспонира ролята на ЕС като „хуманитарна сила”. В статията се защитава алтернативен подход за идеологическа обосновка в рамките на теоретичната школа на „Европейската нова десница”. Според предлагания подход, една реална и резултатна Европейската политика за управление на кризи може да се осъществява само при наличието на модерна Европейска империя със свои собствени геополитически цели и интереси. Като научен инструмент за оценка и апробиране на различните концептуални модели се предлага иновативна Методология за разработване и експериментиране на Европейски стратегически концепции за управление на кризи.

Докладът е представен на 1 декември 2011 г. на конференцията по Управление на кризи, организирана от Катедра „Национална и регионална сигурност“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Изходната теза е, че в исторически план произходът на науката може да се търси в научните дирения в областта на войната и военното дело. Целта на доклада е да се намери мястото на съвременните отбранителни изследвания в концепцията за Европа като империя – концепция, разработена от европейски философи-традиционалисти, като Освалд Шпенглер и Юлиус Евола. В областта на сигурността и отбраната научните изследвания в ЕС трябва да се провеждат преди всичко в името на Европа, а не за задоволяване на корпоративни бизнес интереси. Задължително условие за това е да се формулира и приложи един качествено нов модел на гражданско-военни отношения на ниво Европейски съюз.

Статията е публикувана в изданието на Върховния административен съд (ВАС) – сп.Административно правосъдие № 1, 2011 г. Тя е принос към формирането на оригинална българска Теория на гражданско-военните отношения, която да съответства на действащата правна уредба в България. Акцентът е върху ролята на административното правосъдие и съдебния контрол осъществяван от ВАС върху изпълнителната дейност на Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи. ВАС може да бъде важен съюзник на гражданското общество при оспорването на административни актове на МО и МВР, особено в такива деликатни области като процедури по възлагане на обществени поръчки и продажби на недвижима собственост. Пълният текст на статията е достъпен тук